Дете
На крим
Дете съм аз,
но знаеш ли детето как обича,
как силно вярва в любовта
и нощем с мисълта заспива,
че е най-щастливата жена.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето как се радва,
когато за минута зърне твоите очи
и после с часове трепери
от силни страсти и мечти.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето колко страда
от всяка малка пречка в любовта
и как заспива със забита в сърцето,
изгарящо студена, ледена кама.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето колко вярва,
че срещнало е най-накрая любовта,
че щастието ще познае,
само трябва да отключи входната врата.
Но, уви, ключът заяжда
иска помощ малкото дете.
То вика, стене, плаче в мрака
и търси твоите ръце.
© Айлян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересен стих! Поздрави!
-
Прекрасно.
-
МНОГО Е КРАСИВО (SUN)
-
На мен си ми харесва, понеже вложих доста чувства, в тази може би най-добре написана от мен творба...Благодаря за корекциите и Благодаря и на тези които са го харесали
-
Добра идея!
-
признавам си, че заглавието ме грабна основно. коментарът ми за стиховете - защо трябва да се подчиняващ на обикновеното стихосложение и в поантата, където по принцип трябва да стигнеш до някакъв извод, ти просто фиксираш началното объркано състояние ? както и да е, лично мнение, ако искаш можеш да го възприемеш като градивна критика. главната ми идея обаче е свързана точно с детето - понятието изобразява най-високата точка в човешкото развитие, а при теб явно семантиката му е свързана с една мъгла, от която ти е трудно да излезеш. така че употребата за мен е неуместна. още веднъж - лично мнение, надали мога да съпреживея емоцията ти. успех за напред. ;]
-
Лирическата не се е ориентирала дали е дете или жена ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
