petia_bel (Петя)
9 20
11 мар. 2007 г., 18:52

Дете на съдбата 

  Поэзия
1159 0 5

Да съм обичана дойдох на този свят,

Но и тежки удари да понасям.

Да бъда наранена от не един поврат,

Да обичам, да мразя, да страдам.

С какви ли имена не ме наричат,

А собственото име така и не разбрах.

Родих се, за да ме обичат

И да ме мислят за светица, извършила грях.

Родих се, за да родя,

След време и аз да дам живот.

Родих се, за да горя

На клада заради истинската любов.

Не ме е страх нещата с истинските имена да наричам,

Но знам, че съм никоя хората да съдя.

Не ме е страх да обичам,

Да мразя и мразена да бъда.

Не искам за безгрешна да ме мислят,
и че не познавам болката и самотата.

Искам в мене да открият

Едно малко дете на съдбата.

 

© Петя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, и аз мисля, че си такава. Прекрасно е да познаваш себе си.
  • Хареса ми стиха ти, Петя!!! Животът е с две страни. Радвам се, че си го разбрала!!! Поздрави!!!
  • Въпреки че онова "...да ми се чудят на акъла и на главата" беше яко...промених го малко.
  • ооо супер ее!)браво петяяяя много е добро()()()
  • Добре е, но това в края "Да ми се чудят на акъла и на главата" ...
    Моля те, оправи го!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??