Дете на съдбата

petia_bel (Петя)
9 20

11.03.2007 г., 18:52 ч.

Поезия

1158 0 5

Да съм обичана дойдох на този свят,

Но и тежки удари да понасям.

Да бъда наранена от не един поврат,

Да обичам, да мразя, да страдам.

С какви ли имена не ме наричат,

А собственото име така и не разбрах.

Родих се, за да ме обичат

И да ме мислят за светица, извършила грях.

Родих се, за да родя,

След време и аз да дам живот.

Родих се, за да горя

На клада заради истинската любов.

Не ме е страх нещата с истинските имена да наричам,

Но знам, че съм никоя хората да съдя.

Не ме е страх да обичам,

Да мразя и мразена да бъда.

Не искам за безгрешна да ме мислят,
и че не познавам болката и самотата.

Искам в мене да открият

Едно малко дете на съдбата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-06-17T16:37:13+03:00

Да, и аз мисля, че си такава. Прекрасно е да познаваш себе си.
Романтик (Христо Костов)

2007-03-12T07:30:24+02:00

Хареса ми стиха ти, Петя!!! Животът е с две страни. Радвам се, че си го разбрала!!! Поздрави!!!
petia_bel (Петя)

2007-03-11T22:14:20+02:00

Въпреки че онова "...да ми се чудят на акъла и на главата" беше яко...промених го малко.
vil_seagirl (Велета)

2007-03-11T20:47:35+02:00

ооо супер ее!)браво петяяяя много е добро()()()
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-11T19:20:19+02:00

Добре е, но това в края "Да ми се чудят на акъла и на главата" ...
Моля те, оправи го!
Поздрави!