Свил крачета до коремче,

юмручета опрени до ушички,

спи детенце, гушнало меченце.

Усмивка грейва на лицето малко

в спомена далечен.

Там някъде в безкрая

е моят дом голям,

където радостта и светлината

ме огряват всеки ден.

Сега съм тука на Земята

и още виждам моя дом

и Ангелите, моите дружки,

завихрени с Любов безкрайна.

Но знам, че скоро ще забравя

този дом широк, пълен със Любов.

С малки ситни крачки

аз ще тръгна по Земята,

уроците си да науча

и отново да намеря

 пътя към дома.

И трепват мигличките дълги във съня

и телцето грейва в светлина,

а над него като страж стои

Ангелът - дружка от безкрая.