Лъч протегнат – пронизителен,

в прохладно място в сянка,

стоплящ стара стаичка,

в която липсва свещ,

а друга топлина.

Златен лъч протегнал се

във полутъмна стая,

открил местенце,

запазил го

и свил гнездо в ъгъла.

Лъч от детски поглед

непречупен,

невтвърден

не излиза

вън,

освен в нощния ми сън,

но днес съм буден.

Непринуден,

ти дойде

да си кажем

сбогом...

Стаичката ми за сънища

е само белег

от нежно детство,

вече

за което няма място

днес.