23 нояб. 2008 г., 11:33

* * * 

  Поэзия
455 0 4
КОСИТЕ
Косите ти не смея да погаля -
в тях ласка на мълния си вплела.
От нея искам факел да запаля –
да свети на живота ми в тунела
Косите от пламък ще разроша,
макар във тях да изгоря.
Живее във мен сега Гавроша –
с душа на утринна зора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??