КОСИТЕ
Косите ти не смея да погаля -
в тях ласка на мълния си вплела.
От нея искам факел да запаля –
да свети на живота ми в тунела
Косите от пламък ще разроша,
макар във тях да изгоря.
Живее във мен сега Гавроша –
с душа на утринна зора.
© Мимо Николов Всички права запазени
Прегръдка!