tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
26 июл. 2014 г., 14:53  

Диалог с детето в нас 

  Поэзия » Философская
513 0 3

Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още...
плачеше нощем самотно във мрака,
беше за всички ти много различно,
белязано страшно от участ - разплата.
Искаше силно да бъдеш прието -
да даваш, да вземаш любовна омая.
Питаше всеки защо е превзета
душата красива от грозна премяна.
Растеше. А вътре във тебе гореше
желание силно - да бъдеш, да можеш.
Да стигнеш само до свръх-световете, 
себе си дръзко до край да докажеш.
Сега усмири се! Заспи в тишината!
Душата, намерила брод към Всемира,
спокойно очакваща свята отплата,
в хармония нежна съня аранжира."

Земята утихна. Усмихна се мрака.
Луната красиво преля във небето.
Душата щастлива от радост заплака,
събрала в едно... жената с детето.

СТИХ-РАЗГОВОР С ДЕТЕТО ВЪТРЕ В НАС. ТО ЧЕСТО ЖЕЛАЕ ДА ПОГОВОРИМ. НЕКА СЕ НАУЧИ ДА ГО ЧУВАМЕ!

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Споделям Дивиза ти НЕКА!!!
  • Благодаря ти, Боряна!
    Думите ти са истински! Стиха верен!
    Аз също изповядвам това верую и благодаря на Бог, иначе да съм се сринала!
  • Така е, Танечка. Не съм сигурен, че е възможно винаги да държа отворени сетивата си за детето в мен, но опитвам. И знаеш, ли - понякога успявам да го чуя. Тогава се усещам, сякаш по-добър, мек и може би мъничко по-мъдър...
Предложения
: ??:??