Диалог с детето в нас

26.07.2014 г., 14:53 ч. 2014-07-26T16:42:20+03:00

Поезия » Философска

511 0 3

Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още...
плачеше нощем самотно във мрака,
беше за всички ти много различно,
белязано страшно от участ - разплата.
Искаше силно да бъдеш прието -
да даваш, да вземаш любовна омая.
Питаше всеки защо е превзета
душата красива от грозна премяна.
Растеше. А вътре във тебе гореше
желание силно - да бъдеш, да можеш.
Да стигнеш само до свръх-световете,
себе си дръзко до край да докажеш.
Сега усмири се! Заспи в тишината!
Душата, намерила брод към Всемира,
спокойно очакваща свята отплата,
в хармония нежна съня аранжира."

Земята утихна. Усмихна се мрака.
Луната красиво преля във небето.
Душата щастлива от радост заплака,
събрала в едно... жената с детето.

СТИХ-РАЗГОВОР С ДЕТЕТО ВЪТРЕ В НАС. ТО ЧЕСТО ЖЕЛАЕ ДА ПОГОВОРИМ. НЕКА СЕ НАУЧИ ДА ГО ЧУВАМЕ!

Авторът е забранил гласуването.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aap (Ангел)

2014-07-28T18:59:21+03:00

Споделям Дивиза ти НЕКА!!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2014-07-27T19:59:32+03:00

Благодаря ти, Боряна!
Думите ти са истински! Стиха верен!
Аз също изповядвам това верую и благодаря на Бог, иначе да съм се сринала!
Brezar111 (Людмил Нешев)

2014-07-26T22:11:30+03:00

Така е, Танечка. Не съм сигурен, че е възможно винаги да държа отворени сетивата си за детето в мен, но опитвам. И знаеш, ли - понякога успявам да го чуя. Тогава се усещам, сякаш по-добър, мек и може би мъничко по-мъдър...