Още ли се кефиш на закуска,
смаян от чаровна голота,
и догде езикът ми препуска
и споделя твоята уста.
Трябва да римувам въжделения –
блян, мечти, надежди и любов,
като виждам тебе, опростения,
че за мен на всичко си готов.
Гледаш ми портрета в скъпа рамка -
няма изглед там да съм със друг,
и предлагаш ми като на самка:
„Взимай ме бе, ставам ти съпруг!” ...