14 мар. 2012 г., 09:23

Диалогично - есенциално 

  Поэзия » Юмористическая
473 0 0
Още ли се кефиш на закуска,
смаян от чаровна голота,
и догде езикът ми препуска
и споделя твоята уста.
Трябва да римувам въжделения –
блян, мечти, надежди и любов,
като виждам тебе, опростения,
че за мен на всичко си готов.
Гледаш ми портрета в скъпа рамка -
няма изглед там да съм със друг,
и предлагаш ми като на самка:
„Взимай ме бе, ставам ти съпруг!” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Все права защищены

Предложения
: ??:??