И се мъча, и се радвам

във живота си разкъсан.

Къшей хлебец си открадвам

всеки ден - от мен накъсан.

Че по кървава пътека

тътря си петите стари.

И с търпение, полека

пуша дните си-цигари.

Тъй поне броя ги всички

и ги драсвам в календара,

а пък мислите ми-птички 

все докосват болка стара.

Ако днес ви се похваля,

няма кой да ми повярва!

Ако с нещо се оплача,

няма кой да ми помогне!

Таз дилема ме съсипва -

няма среден път за нея.

Тънък гняв във мене кипва...

Хвърлям котвата на кея.