gerrda (Геновева Христова)
408 4496
17 июн. 2013 г., 17:35  

Дим 

  Поэзия
900 0 17

 

 

Отиде си. С миража ми за слънце

през клепките на някакъв акорд.

А тишината глуха, като зрънце,

търкулна се в душевния ми двор.

 

Покълна репетиция по памет

на рано издълбани кухини.

Прибрах си раните на завет,

очите и предишните вини.

 

Изтрих теоретично самотата

от римите в ленивия ни край.

От болките си станах по-богата

и знаех, че септември не е май.

 

Разполовено, времето изпроси

китарите по тесния ни бряг…

До болка прегорелите въпроси

се счупиха в предпролетния сняг…

 

Отиде си. Цигулките ми вляво

отпиха своеволие. А ти

изстина като камък. Но оставаш

във вените ми тънки да димиш...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??