17.06.2013 г., 17:35 ч.  

Дим 

  Поезия
922 0 17
Отиде си. С миража ми за слънце
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет
на рано издълбани кухини.
Прибрах си раните на завет,
очите и предишните вини.
Изтрих теоретично самотата
от римите в ленивия ни край.
От болките си станах по-богата
и знаех, че септември не е май. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??