Навън и в мен вали -
дъждът от каменни отломки.
От седем дни - не спи,
Ваятелят на форми
изронва спомени - болят
изстиналите истини -
троши илюзии - сълзят
дъждовните ми ириси.
Руши, за да спаси -
трошица нежност - властваща тъга!
Искрица сила - боляща самота!
И капка обич - надеждата в смъртта!
© Варя Все права защищены