Навън и в мен вали -
дъждът от каменни отломки.
От седем дни - не спи,
Ваятелят на форми
изронва спомени - болят
изстиналите истини -
троши илюзии - сълзят
дъждовните ми ириси.
Руши, за да спаси -
трошица нежност - властваща тъга!
Искрица сила - боляща самота!
И капка обич - надеждата в смъртта!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up