Диптих: В предверието на бурята

1.Вечерта преди бурята

Всичко бе като в легенда:

вплетена в реалността,

накъдето да погледна –

бе вълшебна красота...

... Беше то в едни далечни

екзотични ширини́ –

вечер с усет тих за Вечност

под тропичните звезди.

А звездите тъй големи

и намигващи дори,

тюркоазено-зелени

отразяваха искри́...

И преплитаха се главно

златно-сребърни влакна,

и омесваше ги плавно

всяка залезна вълна́...

Нежен бриз полъхна леко –

цветовете рапиля́,

о́пна слънчева пътека

и се нейде запиля́...

Черни птици прелетяха

над притихналия бряг...

Предусещащи заплаха –

те за буря ко́бен знак!...

А в красивото затишие

в знак, че буря предстои́ –

чувах как дълбоко дишат

океанските гърди...

Слънцето дори – във залеза

спряло  вечният си ход

ми намигна с поглед гаснещ –

може би сигнален код...

Виждах: Всичко се променя –

и тогава връхлетя

разгневената Вселена

върху цялата Земя!...

Хоризонта в миг изчезна

залезът потъна там, 

а във зейналата бездна –

бурята си вдигна храм...

... Е́то време оттогава

помня мило вечерта,

но желая да забравя –

на Стихията страстта!...

... Беше в друга перспектива

екзотична вечерта –

като приказка красива!...

.... Но ме буря връхлетя!...

2.Завръщане след бурята

Тревожно въздухът ухае

и от предчувствия сгъстен –

Духът на бурята това е

преди да затрещи над мен!...

И облаците сиво-сини

препускат с ветровете зли –

димът от селските комини

се стеле долу и пълзи.

А птиците летят на ниско

с инстинкт като живота стар,

че колко бурята е близко

усеща всяка жива твар...

Небето мълнии разцепват –

смълчи́ се, тресне изведнъж,

смрачава се, за миг просветва

и се отронва едър дъжд...

След бурята се диша леко:

дъхът на билки и озон, 

и с радост старата пътека

поемам пак към бащин дом...

    *     *     *     *    *

... Но-о пътната врата във мрака

и опрощаваща и строга –

единствена в нощта ме чака

със два висящи некролога...

01.03.2021.