Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.
Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.
Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията
помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх
пред голотата.
Душата ѝ в четка на художник във вечността рисува –
сънят на плахия заложник – прекършил тежката верига.
01.01.2012г