DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
17 февр. 2018 г., 01:52

Дива душа 

  Поэзия » Философская
348 0 0

Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.

Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.

Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията

помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх 

пред голотата.

Душата ѝ в четка на художник във вечността рисува –

сънят на плахия заложник – прекършил тежката верига.

 

01.01.2012г

 

 

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??