DORA.1
85 результатов
Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
251
1
Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...
395
Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
436
1
Колко и трябва на есента за да се случи навреме.
Няколко дъждовни точици рисувани в движение.
Пет прави за петолиние, ноти по жиците. Песнопение.
Златни листи разлистени. Всяко със своето име.
Преди време хрумнато и уж измислено. Съвпадение. ...
Няколко дъждовни точици рисувани в движение.
Пет прави за петолиние, ноти по жиците. Песнопение.
Златни листи разлистени. Всяко със своето име.
Преди време хрумнато и уж измислено. Съвпадение. ...
640
1
Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. ...
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. ...
992
2
Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...
516
Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено ...
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено ...
568
Минах покрай една река замръзнала, цялата бяла.
Пътеката към нея поръсена със сняг, метна черното
си одеяло. Стопли ме. Изплаках. Всички снежинки се
вляха в тази река и по нея поникна зелена трева.
Минах покрай едно дърво, с величествена бяла ...
Пътеката към нея поръсена със сняг, метна черното
си одеяло. Стопли ме. Изплаках. Всички снежинки се
вляха в тази река и по нея поникна зелена трева.
Минах покрай едно дърво, с величествена бяла ...
489
Едно перце от гълъб долетя.
Скри се в ъгълчето на перваза.
Скръцна входната врата.
Капчукът пусна пара.
Вятърът с разперени криле отлетя високо. ...
Скри се в ъгълчето на перваза.
Скръцна входната врата.
Капчукът пусна пара.
Вятърът с разперени криле отлетя високо. ...
517
2
Нещо си разменихме ролите, драги. Ти какво си помисли,
че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?
Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.
Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.
Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля. ...
че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?
Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.
Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.
Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля. ...
418
2
2
Слънцето по конец слиза и хваща душата ни за ръце.
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...
324
Като цъфнала вишна ще се усмихна.
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло. ...
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло. ...
527
2
Изядох много череши.
И устните ми пареха до кръв.
И плюех аз костилките в шепи
в готовност за поредната мъст.
Разкъсваше ме гняв, омраза ...
И устните ми пареха до кръв.
И плюех аз костилките в шепи
в готовност за поредната мъст.
Разкъсваше ме гняв, омраза ...
297
Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...
714
Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...
500
Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.
Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.
После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.
Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.
Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото. ...
Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.
После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.
Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.
Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото. ...
473
Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя. ...
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя. ...
552
1
Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...
338
Мило дете, пише ти мама.
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После: " Мамо, имам рана!"
А- аз побързах и за миг
превързах болното коляно. ...
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После: " Мамо, имам рана!"
А- аз побързах и за миг
превързах болното коляно. ...
579
Виновно ли е времето което набръчква циферблата
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...
435
Аз мислех си, че с наплюнчените палци
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...
498
Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
669
Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...
743
2
5
Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”. ...
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”. ...
786
2
Не искам да ме помниш! Не! Не бива!
След всичките въпроси, когато сняг валеше на последния етаж, на пърия аз варях коприва.
И бързоварът някак недочака отговора, ясен - изпусна пара.
Доколко можеш да броиш, когато ме поиска цяла.???
Не знаеше едно - единствено, че аз умея да броя до десет. И обратно. ...
След всичките въпроси, когато сняг валеше на последния етаж, на пърия аз варях коприва.
И бързоварът някак недочака отговора, ясен - изпусна пара.
Доколко можеш да броиш, когато ме поиска цяла.???
Не знаеше едно - единствено, че аз умея да броя до десет. И обратно. ...
1216
1
3
Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...
542
1
Здравей, любов! Здравей!
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила. ...
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила. ...
1171
1
Аз не съм от онези жени,
които могат да бъдат поделяни с други.
И ако някой само си въобрази –
ще го сдъвча и ще го изплюя.
В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие. ...
които могат да бъдат поделяни с други.
И ако някой само си въобрази –
ще го сдъвча и ще го изплюя.
В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие. ...
533
2
Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...
651
2
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
815
2
5
Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво ...
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво ...
584
1
2
Роди се мъж. Поне така записаха го в календара.
Избра фамилията „егоист“ и започна надпревара.
Търгуваше с чувства, боравеше си с лъжи –
доволен от величието си.
И в средата на своите лета ...
Избра фамилията „егоист“ и започна надпревара.
Търгуваше с чувства, боравеше си с лъжи –
доволен от величието си.
И в средата на своите лета ...
552
Жадувани, желани нежелани
пристигаме на таз земя
и пак се раждаме отново,
за сетен път така.
С хора разни съдбата ни среща. ...
пристигаме на таз земя
и пак се раждаме отново,
за сетен път така.
С хора разни съдбата ни среща. ...
555
1
1
Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
471
Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...
481
4
Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...
839
3
2
Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене ...
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене ...
559
1
...има песни, които се превръщат в хора.
Има хора, които се превръщат в песен.
Аз без теб как съм живяла сред толкова
песни, сред толкова хора?
Къщи и улици, кафенета – там горе. ...
Има хора, които се превръщат в песен.
Аз без теб как съм живяла сред толкова
песни, сред толкова хора?
Къщи и улици, кафенета – там горе. ...
499
1
6
Ах, как обичам книжки да чета!
Да скачам с бяла рокля на цветя
и да събирам всички буквички
в кошничка една.
Ах, как обичам книжки да чета! ...
Да скачам с бяла рокля на цветя
и да събирам всички буквички
в кошничка една.
Ах, как обичам книжки да чета! ...
1274
4
3
На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
900
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
