Eia (Росица Танчева)
436 13844
10 авг. 2011 г., 07:34

Дивачка 

  Поэзия » Другая
851 0 18

Препуска необяздена душата ми,

по калдъръмите звънти с копита,

пръхти и милва с гривата простора,

герана с бистрата вода напива,

за миг едва под мурата поспира

да вдъхне миналото от кората й

 и в кръшна се превръща самодива -

тежки си коси разплита,

с роса си челото умива,

с бели менци любов носи,

от пътя юнаци отбива.

Не вдигай ръка, не спирай я,

че ще те грабне целия,

очите ще ти изпие,

главата ще ти замае,

сърцето ще ти отнесе…

© Росица Танчева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??