9 нояб. 2007 г., 17:47

Днес ме няма 

  Поэзия » Философская
826 0 7
"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев


Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина
през пръстите на есенна липа.

Аз стъпвам пак по пътища, където
избягват всички други да вървят.
И не вълни, а облаци в морето
разбиват се в пресъхналия бряг.

Светкавица погледна в огледало,
то моя образ мигом отрази
и черното небе облече бяло,
но мрачен порив сетне го срази.

Хранех оптимизма със скептичност,
видях с очи как камъкът гори.
Затворих се в пространство безгранично,
поставено във рамка от мечти.

И няма ме, но още съществувам,
или съм тук... и двете са измама.
Сега съм с вас, съвсем не се преструвам.
Но не за друго - просто днес ме няма...

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??