"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина
през пръстите на есенна липа.
Аз стъпвам пак по пътища, където
избягват всички други да вървят.
И не вълни, а облаци в морето
разбиват се в пресъхналия бряг.
Светкавица погледна в огледало,
то моя образ мигом отрази ...