Прости, убивам те, дете,

лудост беше, че ти вярвах,

заблуда беше любовта

и прах в очите всички обещания!

Прости, убивам те, дете,

тъй глупаво и толкова наивно,

до днес ревниво пазих те, обичах те

и мислех, че така е редно!

С години те люлях до себе си 

и те кърмих с доброта,

дори когато в кръв се давех,

опитвах теб да защитя!

Не знаех, че ще дойде време

сърцето да ми иска сметка

и днес за наказание

те виня и те пренасям в жертва.

Да страдам ли?! Изстрадах те приживе!

Да плача ли?! От тебе плаках!

От теб са всичките ми рани!

Да те жалея?! Вече те прежалих!