17 мар. 2021 г., 09:05

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 14 

  Поэзия » Для детей
5.0 / 6
637 2 11
Първите крачки са лесни. Пътеката
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче
и леденеят от него ушите ми
Таничка в стъките мои залита,
съсредоточила поглед в земята.
Мери с ефектния шал е жената
стожер за нашата малка колона.
Билково лукче - любими бонбони -
тя е раздала на нас превантивно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »