17.03.2021 г., 9:05 ч.

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 14 

  Поезия » За деца
621 2 11
Първите крачки са лесни. Пътеката
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче
и леденеят от него ушите ми
Таничка в стъките мои залита,
съсредоточила поглед в земята.
Мери с ефектния шал е жената
стожер за нашата малка колона.
Билково лукче - любими бонбони -
тя е раздала на нас превантивно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??