pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17168
12 апр. 2021 г., 13:07

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 18 

  Поэзия » Для детей
848 1 11

Четох на глас моя дневник от вчера.

Прилика даже със Шекспир намерих.

Не, не прилича това на сонети,

а на младежи от чувства обзети.

Няма балкончета и серенади.

Ала животът с безброй изненади

се е зарекал, че ще ни изпита.

Почва той с трудности, без да попита.

Чувствам, че взел съм и да философствам.

Дядо ми вижда в това недоволство,

ала облечено в думи прилични.

С него да споря - би било комично

аз срещу идола да се изправя.

Той ми е пример. Това не забравям!

Днес обеща и ме взе със колата.

Аз го помолих, че Таня, горката,

вече в училище почна да ходи.

Нека в началото някой я води,

да не товари излишно крачето.

- Правилно мислиш и действаш, момчето ми! -

с думи подкрепящи ме награждава

дядо ми. Знам, че във цяла държава

няма по-мил и загрижен от него.

Не демонстрира излишък от его,

нито със знания той парадира.

(Дядо прекрасен, аз сам те избирах!)

Докато Таня по стълбите водех,

поглед в бабанката с гордост забодох.

Някаква ревност в очите му светна.

Аз го подминах, дори и не трепнах,

хванал момичето си за ръката.

Бях ѝ разказал да знае. Бедата

е във това, че страхува се много.

Знам, причиних ѝ с това аз тревога,

но е наясно, че не позволявам

да я заплашва и да прекалява

някой пред мен и да ме предизвиква.

Няма с такова нахалство да свиквам!

Трудно се нижеха днес часовете.

Правих контролна, но май се оплетох

и не очаквам добри резултати.

Таничка също със мен си изпати.

Дълго отсъства, но учила беше.

Много спокойна на чина седеше

и ми подшушна какво да направя.

Да, но учителят чу и изправен

точно над мене, ядосан извика:

- Е, на това пък какво му се вика?!

Вместо на нея, момче, да помагаш,

тя че отсъства и дълго я нямаше,

почваш момичето ти да използваш.

Нямаш ли съвест и мъничко воля?

Как се почувствах ли? Като боксиран.

И с честолюбие, вече минирано,

но въздържах се от крайни емоции.

Сякаш балона на егото боцна

даскалът с тези безжалостни думи.

Спука се, празно летящ помежду ни

и, засрамил се, наведох главата.

После, качили се вече в колата,

исках на дядо това да разкажа.

Чувствах се страшно подтиснат и даже

беше ме срам да подхвана аз темата.

Той в огледалото гледаше, вперил

погледа точно във внука си вдясно.

Даже седалката стана ми тясна,

до посиняване края ѝ стисках.

Таня, с брадичка надолу увиснала,

дърпаше силно, припряно ръката ми.

Дядо попита да не е разплакана.

Тя се усмихна със вяла усмивка

и продължихме така до отбивката,

дето той спря, но остана във комбито.

Аз изтърчах и вратата отворих

да ѝ помогна по-лесно да слезе.

С нея и слънцето мое залезе.

Беше ме срам да открадна целувка.

Все пак, пред дядо да "сгазиме лука"

бе непростимо. Прошепнах ѝ само.

- Ще те потърся след малко! - и с рамо

като в команда кръгом извъртях се.

Таня във двора си влезе, поспря се

и след колата ни после помаха.

Сви се във ъгъла сам сиромаха 

(исках да кажа аз мойта персона)

и не видях, че стои на балкона

мама и чака ме там търпеливо.

Слязох, погледнах я аз срамежливо,

после, прикривайки свръхнеудобство,

влязох в дома ни. Но като на гости.

Бързо във стаята своя изтичах.

и на таблета написах "Обичам те!"

аз на девойката, влюбена в мене.

Може би час над екрана във бдене

мина, но Таня все пак появи се.

- Мила, прощавай...! - полуизвиних се

за неудобството днес със учителя.

Тя ме погледна и сладко попита:

- Искаш ли пак да се видим на пейката?

Тръгвам веднага! Обличай си грейката!

 

 

Следва:...

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Продължих да пиша по дневника и днес, макар че съм се захванала и с други проекти, Светличка.😃
    Благодаря за интереса ти към съдбата на моя герой!❣️💞❣️
  • А срещата? Продължавай, Мария! В очакване съм.⚘
  • Днешната младеж е наистина малко далече от такива морални параметри и дано не звучат твърде старомодно историите с Митака!😃
    Иска ми се да е така, Доче! Благодаря ти, мила!❣️
  • "Беше ме срам да открадна целувка.

    Все пак, пред дядо да "сгазиме лука""

    Невероятно във днешното време
    на някой тийнеджър за друг да му дреме.
    Тук възпитание в култ е издигнато
    (пак се издигна в очите ми Митето).
  • Правим всичко за обичта и я търсим, когато я няма също като моя харизматичен герой😃
    Благодаря ти, Пепита!❣️
  • "Прилика даже със Шекспир намерих."
    Оная възраст, когато вярвахме, че всичко, което хвърчи, се яде! Придаваш атмосферата и времето, за това "Всички обичат Реймънд" 💐
  • На мен на времето ми пишеха, защото аз бях подсказвачката🤣!
    Роси, и аз се радвам като те видя сред коментиращите. Надявам се, че наистина ти е приятно с моя герой!❣️
  • Много ми е приятно и разтоварващо да ти гостувам! На Митето дано не му пишат единица, че са му подсказвали!?🙂
  • После ли? Митето трябва да питаме.
    С него към друга глава да излитаме.
    Няма да чакаш сама на дивана.
    Сядам до теб и те черпя банани. 🍌

    Стана ми много мило от нетърпението ти, Деа!❣️

    Миночка, дори само за теб да е, пак бих писала този юношески дневник, защото ми е забавно, колкото и на вас - четящите. 😃 Благодаря ти за постоянството!❣️
  • Аз съм без грейката пак на дивана
    нетърпелива. После какво стана?...
  • Как все на Митето се случва нещо, но пък така се калява за живота, а нали си има до себе си такава влюбена красавица, всичко по лесно се понася.Пък сега сами на пейката, ще излекуват срамът от даскала! Привет Мария, "Шекспир" мой!
Предложения
: ??:??