Четох на глас моя дневник от вчера.
Прилика даже със Шекспир намерих.
Не, не прилича това на сонети,
а на младежи от чувства обзети.
Няма балкончета и серенади.
Ала животът с безброй изненади
се е зарекал, че ще ни изпита.
Почва той с трудности, без да попита.
Чувствам, че взел съм и да философствам.
Дядо ми вижда в това недоволство,
ала облечено в думи прилични.
С него да споря - би било комично ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse