1 июл. 2008 г., 01:07

До днес... 

  Поэзия
484 0 11
Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли
премълчавахме и стягахме жестоко възел...
До днес... небе ще се отвори тази нощ
с потръпващи припламвания, ще разплита пъзел...
Пространство се огъна, потъмня среброто,
с многолистни цветове, рози се разтвориха.
Гора на тласъци размаха мрачно тъжни клони
и всмукнахме във себе си светлата мистерия,
очи побягнаха с гигантски вихрогони,
като плющящи дяволски крила в истерия...

Може би...
Дали?...
Попрекалих с Бредбъри Рей...
Или с Блъди  Мери...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??