Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки. Пак сложихме усмихнати наужким маски. Играехме пак мнително, пирувахме до днес. Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!? Удавяхме се във самоилюзия, защо ли премълчавахме и стягахме жестоко възел... До днес... небе ще се отвори тази нощ с потръпващи припламвания, ще разплита пъзел... Пространство се огъна, потъмня среброто, с многолистни цветове, рози се разтвориха. Гора на тласъци размаха мрачно тъжни клони и всмукнахме във себе си светлата мистерия, очи побягнаха с гигантски вихрогони, като плющящи дяволски крила в истерия...
Може би... Дали?... Попрекалих с Бредбъри Рей... Или с Блъди Мери...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
А стихчето си го бива...