18 окт. 2005 г., 19:51
Прогледнах...,
а трябваше толкова време да мине!
Сега чувам...,
години за всичко бях като глуха!
Почувствах...,
не знаех, че може така да се чувства,
не знаех, че можеш така да докосваш.
В заблуда строях прозрачни прегради,
да бягам от всеки подал ми ръка.
Объркани звуци струят от ума ми,
събирах във длани сълза по сълза.
Но стига...! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация