Прогледнах...,
а трябваше толкова време да мине!
Сега чувам...,
години за всичко бях като глуха!
Почувствах...,
не знаех, че може така да се чувства,
не знаех, че можеш така да докосваш.
В заблуда строях прозрачни прегради,
да бягам от всеки подал ми ръка.
Объркани звуци струят от ума ми,
събирах във длани сълза по сълза.
Но стига...! ...