19 мар. 2016 г., 18:14
До теб
В зеницата на твоята душа
потъвам бавно до забрава,
размиват се ненужните неща
и само любовта остава.
Животът сътворява чудеса,
извайва приказки старинни,
чрез обич дишам и творя
ведно с виновни, и невинни.
Забравям за тревоги, за вини,
надмогвам тленната си мисъл
и сякаш нищо вече не тежи:... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация