Ще дойде добрият човек.

С бяла брада, но с черно одет.

Като господ –

хрисим, но с твърда ръка,

стожер народен в дни на беда.

И питате -

защо ще се случи това?

Казвам накратко, защото - така.

Зад кризите дебне ни същата стара врата -

разтворила паст над агресивно невежество…

Тя храни се, дъвче световните мерзки дела…

И щрака със зъби и пита за още!

Печалби, печалби за кокал делба -

ще хрусне, ще млясне и със стръв ще преглътне.

А товари ненужни и хорска, излишна тълпа?

За тях какво? Обичайните – огън, глад и куршум.