Ще дойде добрият човек.
С бяла брада, но с черно одет.
Като господ –
хрисим, но с твърда ръка,
стожер народен в дни на беда.
И питате -
защо ще се случи това?
Казвам накратко, защото - така.
Зад кризите дебне ни същата стара врата -
разтворила паст над агресивно невежество…
Тя храни се, дъвче световните мерзки дела…
И щрака със зъби и пита за още!
Печалби, печалби за кокал делба -
ще хрусне, ще млясне и със стръв ще преглътне.
А товари ненужни и хорска, излишна тълпа?
За тях какво? Обичайните – огън, глад и куршум.
© Александър Митков Todos los derechos reservados