Добро утро, Страннице...

В нощта вървяхме двамата,

а падаща звезда

изгаряйки, към Храма

ни сочеше следа...

Но не натам вървяхме

в загадъчният мрак,

защото млади бяхме

и влюбени, все пак...

Влечеше ни -- Потайното

в загадъчния свят,

оттатък на -- Безкрайното

в Живот неопознат...

Там в колко чувства странни

изтръпвахме безброй,

преплели длани в длани

зад всеки нов завой!...

... Ти помниш ли, когато

назад подвила крак,

в онуй чаровно лято

целуна ме, все пак?...

А след това побягна,

догоних те и виж

ти вече от тогава

в Живота с мен вървиш...

И Страннице, до мене

се будиш всеки ден,

а аз обикновено

те гледам възхитен...

... Не се оказа драма,

че в оня късен час,

не тръгнахме към Храма

със страст на исихáст...

А Любовта, човешката

избрахме и така:

–дори да беше грешната

сме с теб и до сега...

... И всяко утро Страннице,

след сутришната страст,

през Вечността, Омайнице

съм в нежната ти власт!...

15.12.2017.