3 sept 2019, 12:07

Добро утро, Страннице... 

  Poesía » De amor
213 0 0

 

Добро утро, Страннице...

 

В нощта вървяхме двамата,

а падаща звезда

изгаряйки, към Храма

ни сочеше следа...

 

Но не натам вървяхме

в загадъчният мрак,

защото млади бяхме

и влюбени, все пак...

 

Влечеше ни -- Потайното

в загадъчния свят,

оттатък на -- Безкрайното

в Живот неопознат...

 

Там в колко чувства странни

изтръпвахме безброй,

преплели длани в длани

зад всеки нов завой!...

 

... Ти помниш ли, когато

назад подвила крак,

в онуй чаровно лято

целуна ме, все пак?...

 

А след това побягна,

догоних те и виж

ти вече от тогава

в Живота с мен вървиш...

 

И Страннице, до мене

се будиш всеки ден,

а аз обикновено

те гледам възхитен...

 

... Не се оказа драма,

че в оня късен час,

не тръгнахме към Храма

със страст на исихáст...

 

А Любовта, човешката

избрахме и така:

–дори да беше грешната

сме с теб и до сега...

 

... И всяко утро Страннице,

след сутришната страст,

през Вечността, Омайнице

съм в нежната ти власт!...

 

15.12.2017.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??