Добруджа, моя любов
Зимно утро. Бяла пелина.
Стъпките следи оставят
кристалите, зрънца от светлина
шепота на вятъра повтарят
Добруджа, потайна и красива
някъде далеч шумят крила
сякаш змей от приказки пристига
и търси своята любима в утринта
Обичам снежните простори
виелицата чукаща на моята врата
преспите изваяни, зимните неволи
на ледени висулки песента
Връщам се при теб когато ми е тъжно
когато ме боли разбитото сърце
дори когато лицето ти е снежно
ти пак ме приласкаваш, сякаш съм дете
Декември 2015
Варна
Гавраил
© Гавраил Йосифов Все права защищены