19 dic 2015, 20:10

Добруджа, моя любов 

  Poesía » Civil
366 0 3

Добруджа, моя любов


Зимно утро. Бяла пелина.

Стъпките следи оставят

кристалите, зрънца от светлина

шепота на вятъра повтарят


Добруджа, потайна и красива

някъде далеч шумят крила

сякаш змей от приказки пристига

и търси своята любима в утринта


Обичам снежните простори

виелицата чукаща на моята врата

преспите изваяни, зимните неволи

на ледени висулки песента


Връщам се при теб когато ми е тъжно

когато ме боли разбитото сърце

дори когато лицето ти е снежно

ти пак ме приласкаваш, сякаш съм дете



Декември 2015

Варна

Гавраил


© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за красивите думи с които ме докоснахте.Това беше най-голямата награда за предстоящите празници.На всички ви желая много щастие!!!
  • Чудесна творба посветена на родния край. Докосна ме и ме развълнува!
    Радвам се, че все още има такива българи!Поздрав от мен и нови творчески успехи,Гавраиле.Бъди благословен!
  • Може би защото детето в нас копнее за своята недокрай изживяна детска зима, затова се случва описаното от теб в стихотворението ти, Гавраиле.
    Хубави - завладяващи образи и силна носталгия по несбъднатостта. Поздравление за написаното!
Propuestas
: ??:??