Загубих се в прохладнита му сянка...
Прегърна ме с усмивка този град!
Събудил ме от безутешна дрямка -
и с красота засити моя глад.
Прогаря Слънцето с целувката си лятна
по кожата ми огнени цветя!
Във жаждата ми, за душата - златна
е всяка малка капчица вода.
И ето - в сянката седя намерил
съкровище от хлад и тишина...
Добър е Бог - във Любовта отмерил
за мен спасение от страх и самота!
© Ангел Милев Все права защищены