Nel-si (Даниела Андреева)
7 13
12 янв. 2012 г., 23:55

Докога 

  Поэзия » Любовная
739 0 4

Пак сълза се отронва от очите ми.
Докога ще бъде така?
Докога ще бъдат празни дните ми,
без обич и топлота?!

Докога ще бъда нещастна аз
и мъка да гори в сърцето ми?
Докога ще бъда под нейна власт
и болка да има в душата ми?

Докога ще виждам аз в съня си
принцове на бели коне...?!
A наяве да спирам дъха си
и да се моля болката да спре...!

Докога ще искам само малко радост,
а животът да е така суров?!
Ще има ли и за мене щастие,
топлина и споделена любов?!

© Даниела Андреева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да,може би сега наистина бих я изразила по друг начин !
  • Да, тя болката е една и съща, но я изразяваме по различен начин, според възрастта си
    ... щом си била на 16, това обяснява всичко
  • Да права си,когато го писах,бях наистина на 16 години,благодаря все пак за мнението!Болката си е болка,без значение дали си на 16,26,36 и т.н.-valia_26 (Валерия Иванова):
  • Е, честно, ако беше на 16 щеше да е донякъде нормално да пишеш така, но тези клишета и въобще този инфантилен стил не ти приличат...
Предложения
: ??:??