Пак сълза се отронва от очите ми.
Докога ще бъде така?
Докога ще бъдат празни дните ми,
без обич и топлота?!
Докога ще бъда нещастна аз
и мъка да гори в сърцето ми?
Докога ще бъда под нейна власт
и болка да има в душата ми?
Докога ще виждам аз в съня си
принцове на бели коне...?!
A наяве да спирам дъха си
и да се моля болката да спре...! ...