От тук минавах, без да се замисля,
за малко в дните ти поспрях,
дадох на живота ти и смисъл,
и любов, доколкото можах.
Оставих ти наследство, две слънца
да блестиш до края си със тях,
две чисти, искрени души, деца,
възпитах ги, доколкото можах.
В безсънни нощи много плаках
от радост и признание, ридах,
до тебе бях, копнеех, чаках,
обичах те, доколкото можах. ...