Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
17 мар. 2022 г., 12:19  

Дори да Ти се струва, че е рано... 

  Поэзия » Философская, Гражданская
299 3 4

Че като смръзна и проплака камък
и младенц̀ите.  Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.

 

А Ти дали поглеждаш мимоходом?
Чедата ти фъртуната коси ги,
невинни гинат все "на ползу роду",
а аз горя, горя лъжливи книги.

 

И знам от тях духът ми развратѐн е,
не съм като останалите хора.
Защо крила ми даде – за летене –

ни педя небосвод  да ги разтворя?

 

Не Ти го искам – царството небесно,
не вярвам вече в нищо обещано!
А само Витлеемската да блесне,
дори да Ти се струва, че е рано...


 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??