Две очи…
Аз помня, плаках,
а твоят поглед
в мене се разби.
По устните ти
водех се
във мрака
и най-накрая
те открих…
Открих те,
ала мимолетно –
достатъчно ми бе
да се родя,
достатъчно е даже,
че те срещнах
и за миг
във тебе се разлях.
© Сияна Георгиева Все права защищены