Д О С Т О Й Н О Е С Т Ь
"Достойно есть, яко воистину
блажити Тя, Богородицу..."
В тясната килия вече падал мрак,
бледен пламък кротичко просветвал,
застанал на молитва там един монах,
през сълзи тихо си слова прошепвал.
В изнемога свлякъл се подире на колене,
въздишка тежка от гърдите си отдрал,
към Богородичния лик не смеел да погледне
и съкрушен във себе си почти замрял.
Тишина и самота, а вън морето Бяло ...