Доверие
В израз на доверие показа ми безверието си.
Извади го от джоба на скъсан дъждобран!
Едва не паднах изненадана, в предверието.
В ръцете си държеше прекрасен диамант.
Но май не беше диамант, а нещо друго -
един предмет вълшебен и променлив.
Първо превърна се в котка проскубана,
После в бухал, после в оръфан бележник...
Протегнах ръка, докоснах бележника,
а думите в него изведнъж оживяха.
Картини различни, пред мене се сменяха -
Животът ти, беше безумен спектакъл...
Погледнах те смело... Ти се усмихна...
Изхвърли бележника, пълен със спомени.
Усетих доверие от тебе да блика.
Целунах те нежно... Нататък не помня...
© Димена Все права защищены