Доверие

                                              В израз на доверие показа ми безверието си.

                                              Извади го от джоба на скъсан дъждобран!

                                              Едва не паднах изненадана, в предверието.

                                              В ръцете си държеше прекрасен диамант.

                                              Но май не беше диамант, а нещо друго -

                                              един предмет вълшебен и променлив.

                                              Първо превърна се в котка проскубана,

                                              После в бухал, после в оръфан бележник...

                                              Протегнах ръка, докоснах бележника,

                                              а думите в него изведнъж оживяха.

                                              Картини различни, пред мене се сменяха -

                                              Животът ти, беше безумен спектакъл...

                                              Погледнах те смело... Ти се усмихна...

                                              Изхвърли бележника, пълен със спомени.

                                              Усетих доверие от тебе да блика.

                                              Целунах те нежно... Нататък  не помня...