Пих вода от водопад във планината.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.
Събух ботуши и захвърлих дрехи,

за да скоча във потока цял,
радост нова пълнеше сърцето –
чувах цветовете на дъгата,
ясно виждах звука като кристал.
Представата за времето изчезна,
над мен Луната се прозя,
осветли в гората лунната пътека,
за да ми посочи пътя към дома.
Дрехите ми на брега изглеждаха тъй стари,
затова избрах да се облека с дъга.
Kогато го направих тъй ярко навсякъде засвети,
роди се в мен желание да се провикна: Аз съм Светлина
Изкачих се на скалата над водопада,
за да дочакам закуска от слънчеви лъчи,
вече бях си у дома дори във планината,
дете на слънцето и кристалните води.