19 nov 2017, 17:48

Дреха на светлината 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
761 1 1
Пих вода от водопад във планината.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.
Събух ботуши и захвърлих дрехи,
за да скоча във потока цял,
радост нова пълнеше сърцето –
чувах цветовете на дъгата,
ясно виждах звука като кристал.
Представата за времето изчезна,
над мен Луната се прозя,
осветли в гората лунната пътека, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Огнянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??