През гъстата мъгла със тебе се надбягваме.
Това е като лутане по пладне.
На метър от ръба, на крачка от пропадане
опитваме съдбата да откраднем.
И в този кратък миг - ефирна безтегловност,
усещаш ли, че времето е спряло?
И глух е всеки вик, а въздухът оловен.
И цветната дъга е в черно-бяло.
И с теб сега мълчим, притихнали смирено.
И ти се сгушваш бавно пак във мене.
Не можем да заспим, но тук е тъй студено,
че мислите ни почват да треперят. ...