Дриймландия

ANONIMNIQ (Георги)
26 9

19 feb 2014, 0:28

Poesía » De amor

477 0 3

През гъстата мъгла със тебе се надбягваме.

Това е като лутане по пладне.

На метър от ръба, на крачка от пропадане

опитваме съдбата да откраднем.

И в този кратък миг - ефирна безтегловност,

усещаш ли, че времето е спряло?

И глух е всеки вик, а въздухът оловен.

И цветната дъга е в черно-бяло.

И с теб сега мълчим, притихнали смирено.

И ти се сгушваш бавно пак във мене.

Не можем да заспим, но тук е тъй студено,

че мислите ни почват да треперят.

И паяжини мрак очите ни изплитат,

и бавно се затварят, уморени.

И в сънения град мечтите ни отлитат,

а аз те виждам вече замъглена.

Целувка. Лека нощ! Заспиваме, любима.

Умира любовта ни там, навън.

Във този миг сме тук. А утре ще ни има ли?

Обичам те! Дори и да е сън...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.